Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението си, когато се променят, и по този начин се създава един вид "люлка" на значението. За Чурлео думите са важни, но не по-малко значими са и чувствата.

В интервюто си, Чурлео обяснява, че заглавието на книгата не е случайно. То носи множество символични значения, свързани с емоционалните състояния и събитията в живота, представени като трептящо движение. Люлката е метафора за това движение, но също така напомня за детството и радостта от играта. Преди "Люлката и думите", Чурлео е публикувала стихотворения в антологията "Отпечатъци 67", а по-късно, през май 2017 г., издава поетичната си сборник "Отвъд линията на емоцията", където изразява свои чувства и емоции в лична композиция.

Чурлео вярва, че поезията отразява сложната човешка същност и предлага мощно емоционално пространство, което позволява на читателя да се свърже с дълбокия смисъл на съществуването. Поетесата, чрез своето непрекъснато търсене на чувства, споделя личния опит на болка, удивление и любов. Чрез поезията можем да достигнем до детайлите и конкретиката, които често остават незабелязани. Четенето на поезия е начин да свържем личната и колективната идентичност с нещо постоянно, което запазва човешката ни същност.

Въпреки че поезията в миналото е била централна част от обществото, сега тя е загубила тази роля и е разпокъсана. В съвременния свят, където комуникацията е бърза и повърхностна, поезията изисква размисъл и прецизност. Чурлео отбелязва, че днешната поезия е най-подходяща за изследване на съществени теми, свързани с идентичността и личните преживявания, предоставяйки дълбоко емоционално пространство за писателите и читателите.

Тя подчертава, че въпреки икономическите трудности, с които се сблъсква поезията, тя не е "умряла". Напротив, съществува съпротива от страна на автори и издатели, които продължават да публикуват поетични сборници. Поезията остава важна, защото нейната стойност е в съществуването и културната значимост, а не в търговския успех.

Чурлео разглежда думите в поезията като фрагменти и образи, които отразяват моментите от живота. Те са инструмент, чрез който човек се опитва да изрази неизразимото. Според нея, за да бъде едно произведение поезия, е необходимо съчетание на вдъхновение и техническа способност, която да превърне личното чувство в изкуство.

Тя отбелязва, че в миналото поетите са имали важна роля в обществото, но сега, в ерата на социалните мрежи, поезията е станала по-достъпна, но същевременно е загубила част от своята дълбочина. Чурлео вярва, че поезията трябва да бъде чута и оценена в контекста на живото взаимодействие между хората.

В заключение, Чурлео подчертава, че "Люлката и думите" е опит да се комуникира и сподели един вътрешен път. Тя не иска читателите да я разбират само заради снобизъм, а по-скоро да направят усилие за интерпретация, което ще бъде възнаградено с дълбочината на емоционалния опит.